Левски не живее тук
166 години от рождението на Апостола
Велислава Дърева
Има една държава, където се извисява храмът на истинната и правата свобода.
Където републиката е свята, свободата е златна, правата човешки са от Бога.
Където царуват свободата, братството и съвършеното равенство.
Където свободата е свобода лична, свобода народна и свобода гражданска.
Където човекът живее човешки.
Където човекът е гражданин.
Където човекът е свободен с пълна свобода и има благословлението от Бога да бъде господар с всичките си права.
Където никой не си играе с живота на човека и с живота на народа.
Където владее силата на правото.
Където всички са подвластни на едни и същи чисти и святи закони.
Където всичко се състои в задружните народни сили и народът е този, който казва и който съди.
Където решенията се взимат по вишегласие, а не по мнението на тогова и оногова.
Където делото народно е свещено.
Където водачите гледат на народната работа повече от всичко друго и повече от себе си я уважават; не присвояват нищо за себе си, не лъжат народа и не пущат хора да лъжат народа; тяхното предначертание е не да видят себе си на висок чин, но да умрат в народната работа; държат винаги пред очите си това, което са писали и говорили вчера, че да не им се смеят хората в работите утре; не вдигат глас за себе си, защото това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо.
Където водачите не се влачат по чужди интереси и чужди политики, не се водят по чужди акъли, не плачат по чужди порти, не проливат сълзи пред чужди прагове, не се молят никому, не просят чуждото благоволение, не вършат нищо по чужда воля и под чужд диктат.
Където най-почитани са разсъдителните, постоянните, безстрашливите и великодушните.
Където най-презрян е този, който иска да подмени демократската република с деспотско тиранска система. И който продава народ и държава на чуждо правителство и чужди интереси.
Тази държава сама по себе си е храм на истинната и правата свобода. Тя е излязла пред времето. И нейното име гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа.
Това не е утопия.
Такава държава същестува.
Казва се България.
Описана е от Левски.
Предначертана ни от Левски.
Само че ние не живеем в тази държава. Ние живеем някъде другаде. Живеем в пълното отрицание на държавата, предначертана ни от Апостола.
Ние живеем в държава-антипод.
Където храмът на истинната и правата свобода е изнасилен и оплячкосан.
Където човекът не е човек, не е гражданин. А роб.
Където божествените права на човека са зверски потъпкани.
Където човекът живее всеки ден в мъки и гнусоти, най-противни на човечеството и свободата на съвестта.
Където народът е оставен без право на избор, нагажда се към своята обреченост и свиква с нея.
Където не народът е този, който съди и отсъжда, а този, когото съдят и осъждат.
Където най-страшни са задружните народни сили.
Където владее правото на силата и законът на беззаконието.
Където беснеят еничари всякакви.
Където вилнеят изродици български.
Където мръсни ръце грабят всеки ден народа - грабят хляба му, грабят живота му, грабят бъдещето му.
Където разсъдителните са хвърлени на разтерзание, постоянните - на поругание, безстрашливите са за посмешище, а великодушните - за присмех.
Където най-унизен е свободният човек.
Където най-омразен е гражданинът.
Където най-опозорен е този, за когото народната работа е свята.
Където народната работа е нищо, а високият чин - всичко.
Където няма народни водачи.
Където безчинстват хладнокръвно мними родолюбци; играят с живота на човека и с живота на народа; днес вършат обратното на това, което са говорили вчера, за да вършат утре обратното на това, което говорят днес; влачат се по чужди политики, възторгват се от чуждото благоволение, не вършат нищо, ако не е в нечий чужд интерес; и спират живота на всичкия народ.
Където най-уважаван е този, който разделя един народ на части и не остава нищо.
Където най-велик е този, който най-ловко успее да измами народа.
Където най-почитан е този, който най-чевръсто успее да продаде народ и държава.
Където най-опасен е Апостолът на Свободата.
Където най-тежкото обвинение е Дяконът.
Където най-жестоката присъда е Левски.
Затова непрекъснато търсят гроба на Левски. Не за да оставят цвете. А за да са сигурни, че са го убили. За да не ги тревожи. И да не ги съди.
Тази държава не е храм. Тя е извън времето. И нейното име не гърми бляскаво по цяла Европа.
Тази държава не е измислена.
В тази държава живеем ние.
Но Левски не живее тук.
