КОМЕНТАР
Днес паметник на поп Кръстю, утре – на Сюлейман паша

167 г. от рождението на Левски

Велислава Дърева

І.
“Не ме тревожи какво ще се случи в бъдещето. Боя се от това какво ще става в миналото”, казва Барбара Тъхман. За разлика от американската историчка Джордж Оруел (все пак – европеец) е тревожен. Защото знае, че “който контролира миналото, той владее бъдещето”.

ІІ.
В края на 2003-а обществото “Поп Кръстю” и фондацията “Граждани срещу насилието” обединиха усилия в името на силно любородна цел – да “очистят” името на поп Кръстю, да сложат “край на клеветата, че е предал Левски” и да изобличат “клеветниците”. Изобличители: Георги Мишев (председател), Иван Андонов, Марко Ганчев, Горан Благоев, Вътьо Раковски, ловчанският владика Гавраил, полк. Петко Йотов и пр.

Изобличителите виждат апотеозен финал на своята мисия - как монтират на източната стена на столичния храм “Св. Неделя” паметна плоча в чест на поп Кръстю. Но вместо да седят със сгънати ръце до сюблимния миг, тези дейни и енергични люде издададоха книжле (“Клеветата за поп Кръстю”, редактор Георги Мишев, издателство “Чернат”) и ще произведат документален филм за поп Кръстю. Защото на 17 май селекционната комисия на БНТ (в нея няма жив историк) одобрява сценария на Георги Мишев “Черна легенда”. Няма лошо. Само дето и книжлето, и сценарият вместо изследване (което в случая е задължително), ни предлагат печатно и екранно продължение на мисията по “очистването” на “клеветите” и “разобличаването” на “клеветниците” (виж списъка по-долу).

Цели 9 месеца новите поборници упорито се занимават с едно – издирват, локализират, фиксират, класифицират, посочват, съдят и осъждат “клеветниците на поп Кръстю”. Без факти. И главно - въпреки фактите. Които няма как да бъдат променени.
Невъзможно е да бъде променена телеграмата от 24 ноември 1872 г., в която Мазхар паша на два пъти нарича поп Кръстю недвусмислено muhbir. Невъзможно е значението на тази дума да бъде някак си променено във всички възможни преводи на български, руски, немски, френски, английски, испански и италиански. Според тези преводи muhbir означава едно и също - доносник, шпионин, агент, провокатор, издайник, човек, който донася на официалната власт, подлец, дори - велзевул. Обаче според изобличителите да си muhbir е нещо невинно. То е като да си кореспондент, дописник някакъв. Или малко нещо информатор и доверено лице (на властта, естествено).

Невъзможно е да бъде променена и дописката на поп Кръстю, в която обвинява Левски в “несмисленост”, в “късогледство и глупавщина”, в “глупости и варварства”. И не само заради убийството на чирачето. А за “народната работа” става дума. От която поп Кръстю се е отрекъл много преди Арабаконашкото приключение на Димитра Общи.

За 9 месеца бурна деятелност списъкът с “клеветниците на поп Кръстю” набъбна и се разрасна до неподозирани размери. И вече включва следните най-мрачни имена в българската история:
- Иван Вазов, Любен Каравелов (“глашатай на клеветата”, който бил атеист, изначално ненавиждал духовенството и го осмивал в памфлети) и Захарий Стоянов;
- Иван Драсов, Марин Поплуканов и Димитър Пъшков (те станали “активни борци” след Освобождението, процедирали по “закона на глутницата” и като едни махленски клюкарки разпространили лъжливите обвинения срещу поп Кръстю във вид именно на “махленска клюка”, нараснала до клевета, легенда, мит и митология);
- “българската политическа емиграция през Възраждането” като “опора на клеветата” (целокупно);
- Иван Унджиев и Димитър Страшимиров;
- Общонародният комитет и фондация “Васил Левски”, плюс Дойно Дойнов, Андрей Пантев, Георги Марков, Марко Семов, Стоян Джавезов, Константин Косев, Пламен Митев, драматургът Константин Илиев, както и пишещият тези редове;
- комунистите, понеже били атеисти и като такива оклеветили поп Кръстю, което (и нищо друго!) предизвикало днешния разкол в БПЦ.

Благодарение на дръзновените изобличители пред нас се възправя поп Кръстю като “събирателния образ на изкупителната жертва”. Жертва на гореизброената недостойна, дълбоко съмнителна и клеветническа компания от революционери, писатели, историци, драматурзи и публицисти. Които цял живот нищо друго не правят, освен поп Кръстя да клеветят.
Драмата на поп Кръстю е драмата на човек, който е изгубил мястото си в душата на България и в пантеона на народната памет. Където българите допускат единствено и само своите светци и първоучители, своите апостоли и духовни водачи, своите герои и мъченици.
Драмата на изобличителите е, че те се изживяват не като друг, а тъкмо като поп Кръстю. Като изкупителни жертви, като пренебрегнати от историята, като подминати от времето.
Нашата драма е, че тази добродетелна дружинка доста стръвно и неуморно се бори, за да намести в пантеона на народната памет и в душата на България себе си. Чрез поп Кръстю. Чрез хаджи Иванчо Пенчович ефенди. И даже – чрез Сюлейман паша.

ІІІ.
В продължение на 15 години в българското бъдеще не се случва нищо особено. Поне така си мислим. Нашето спокойствие е илюзорно, неслучването е привидно.
От 15 години в българското минало вилнеят неподозирани “събития”, които никога не са били, и греят “факти”, които никога не са съществували. И всеки предател, “обществен мъчител”, откровен престъпник, обикновен подлец, страхливец или тиранин заблестява като светла личност, като чисто нов “герой”, снабден с ореол и с необходимите индулгенции. А името на всеки, погинал за тоя народ и тая държава, е омърсено и олигавено.

Защото има една добродетелна дружинка, съставена от комплексари и притежатели на гузни съвести; вчерашни фаворитки на властта, гневни от днешното си обществено и политическо битие; сегашни галеници, глезеници и титулувани морални недорасляци, изживяващи се като духовни водачи на нацията, люлени от аплодисменти, декорирани с ордени, обсипвани с казионни почести – едни юнаци, които в продължение на 15 години не правят нищо. Освен да пренаписват историята, да я подменят и фалшифицират, както им е изгодно и да приписват собствените си грехове, подлости и амбиции на всяка светла глава българска. И да се хранят от това. Като ни приканват да се извисим над историята. Да надмогнем историята. И да забравим. Да не помним. Да не знаем. Да не искаме да знаем. Понеже според тях истината, включително историческата, стои някъде там долу, в ниското, в подножието на тяхното персонално величие, в краката на тяхното лично малодушие.

Благодарение на тяхната страст нашето бъдеще може да изглежда така:
- Светите братя Кирил и Методий са византийски шпиони, св. Княз Борис покръстител е съсипал европейските ни перспективи поради православието, а турското робство е най-умилителният и плодотворен период в българската история;
- Ботев е автор на някаква си публицистика, извикваща “ужас и отвращение”, понеже не отговаря на “критериите за добро и красиво”;
- Левски е човек “несмислен”, извършител на “глупости и варварства”;
- Хаджи Иванчо Пенчович ефенди е най-великият български държавник и преди всичко - морален водител и вдъхновител на своите политически потомци (това последното е светата истина);
- Поп Кръстю е един от нашите “нравствени ориентири”, от онези “личности, превъзмогнали егоизма си в полза на общността – първото условие човек да бъде лидер”;
- Клеветниците на поп Кръстя са повече от отблъскващи (виж списъка), техните произведенията са заклеймени и низвергнати за вечни времена из българската литература и историография като лъжовни и клеветнически, техните имена са запратени в заслужено забвение;
- Гиздави паметници на хаджи Иванча и поп Кръстя красят площадите на обновената ни европеизирана родина;
- Над този знаменит морално-исторически ландшафт един монументален Сюлейман паша е възправил могъща снага на Шипка и ни гледа – строго, изпитателно и отвисоко;
- А младото поколение живее според изискванията – не помни, не знае и не иска да знае.
Така ще изглежда нашето бъдеще, докато тази добродетелна дружинка вилнее и вършее из нашето минало.

18-07-2004

Не се учудвам, че от 2004 г. до сега няма нито един коментар.
Ако Белград не беше създал "българско" националноосвободително движение ...
30-те хиляди жени, деца и старци щяха да са напразно загинали по време на Априлското въстание - и Сърбия нямаше да обяви своята независимост...
А организацията на Левски нямаше да ни освободи от "турско" робство ...
Да живей сръбската агентура в България...